

Дневникът на книгата ни свързва още повече с прочетеното. Материализираме собствените си чувства в думи. Обезсмъртяваме дори повече вечния живот на книгата.

„Изгубвам се в музиката. Аз съм музиката – нотите и рифовете, мелодията и хармонията. Боли, но съм щастлива, защото когато съм музиката, не съм себе си. Не съм тъжна. Не се страхувам. Не съм отчаяна. Не се чувствам виновна“

Мечтите. Това са мъничките светулки в съзнанието ни, които осмислят живота ни. Мечтите ни са също толкова живи, както и светулките, които ни носят светлина. Те са искрицата надежда в мрака.

Историята на една легенда

„Черният лебед“ разглежда човешката психика и живот на различни и дълбоки нива. Преплетен с нишката на изкуството, филмът показва как встрастени до полуда, можем да изгубим себе си.

Чрез творчеството разкриваме най-смелите си мечти. Създаваме безстрашни герои. Рисуваме нечувано красиви светове. Пренасяме се и в различни периоди на историята. Запознаваме се с някои от най-великите личности.
