Историята на една легенда

„Don’t Cry“ е една от най-емблематичните песни на американската рок група Guns N’ Roses. Издадена е на 17-и септември 1991 година. Текстът е написан от членовете на групата Аксел Роуз и Изи Страдлин. Песента има и втора версия, при която музиката и припева са еднакви, но текстът на куплетите е различен. Клипът на „Don’t Cry“ е режисиран от Анди Морахан и Марк Рако, а продуцент е Джон Линсън. Видеото разказва няколко истории, написани от Джош Ричман и Аксел Роуз, включително и много лични моменти за членовете на групата и предимно за Аксел.

Клипът започва с новородено бебе с ярко сини очи, в които се отразява черен гарван. След секунди се пренасяме на ново място – някъде във времето. Разпознаваме Аксел Роуз, който държи бутилка и пистолет и едвам се придвижва в снежната буря през нощта. Вокалистът обяснява, че това е препратка към човека, заклещен във времето. Той опитва да излезе от кръговрата. Да пребори трудностите. Но за момента, стихията е по-силна. Пътят е непрогледен. А изход сякаш няма.

В следващата сцена певецът се „пренася в спомените“. Тя е по действителен случай и пресъздава момент от живота на Аксел и бившата му съпруга Ерин Евърли. Музикантът е опитал да се самоубие, но Ерин е успяла да вземе оръжието от ръката му. Аксел споделя, че е било изключително трудно да снима тази сцена, защото разкрива много лична история. В клипа на „Don’t Cry“ ролята на Ерин играе Стефани Сеймор – приятелката му в истинския живот по това време.

Следващите кадри отвеждат към Слаш. Китаристът се кара с приятелката си докато шофира. Заради скандала губи контрол над управлението, а автомобилът пада в пропаст и избухва. Движението на камерата отдолу нагоре сякаш репрезентира прераждането на Слаш. Той стои на върха на скалата и свири на китарата си, вече прероден. Сцената показва как всеки край и всяка мъка в живота ни са всъщност ново и по-светло начало. Именно това ни дава шанс да започнем на чисто. Да се извисим. Да полетим отново.

След това, действието продължава да се развива около Роуз. Той лежи в болница и си мисли за заглавията във вестниците, които се пишат за него и групата. Пред очите му се появяват други негови „версии“, но скоро изчезват. Ръцете на Аксел треперят, а той е изключително щастлив, че може да ги движи. Сцените най-вероятно отново са обвързани с личния живот на певеца, който често е имал здравословни проблеми. Скоро го виждаме да излиза от черна кола, облечен в черно – с тъмни очила и бастун. Вокалистът отива не къде да е, а на собствения си гроб. Метафора, която ни насочва, че той също се е преродил душевно. Оставил е самоубийствените мисли, алкохола и наркотиците в миналото. Загърбил е старите проблеми и мрака. Готов е за новото си начало. Картината отново се променя – действието се развива под земята. Там се намира старият Аксел, огрян от ярка бяла светлина, докато бял гълъб лети нагоре към плочата на вокалиста.

В края на клипа виждаме бебето от първата сцена. Някой го вади от вана с тъмна вода, а детето изглежда объркано и изплашено. Камерата отново се приближава към лицето му и завършва с близък план на очите, които сега са зелени. По този начин се затваря кръговата композиционна рамка. Клипът успява да проследи един човешки живот в обратен ред – от края към началото му, преди “времето да го приклещи” в студения си кръговрат. Сцените могат да се разгледат като метафора на трудностите в живота, от които постоянно се опитваме да “изплуваме“.

Видеото завършва с думите „There’s a lot going on“ (много неща се случват). Текстът директно препраща към посланието на клипа. Във всяка секунда се случват много неща. Докато едни се раждат, други умират. Времето тече бързо и неусетно, а всички ние сме негови „заложници“. В заложници ни превръщат и трудностите, с които ежедневно се сблъскаме. Но изборът е в наши ръце. Дали да се поддадем на мрака и да паднем? Или по-скоро да се сблъскаме с проблемите, да ги преборим и да започнем от начало. Всеки нов избор е и нов живот. Нов живот и нов шанс. Единствено от нас зависи как ще го изживеем.