Feathers of Art

Вселена от изкуство

Автор: Мария Стоянова

  • Карузо – алегория на вечната любов

    Една песен, която разказва за любовта и морето. За музиката и последните ноти на живота ни. За необятния свят, в който живеем и за края на пътя ни. Дори и в този край можем да видим красота, когато до нас са музиката и любимият човек.

  • “Avenue Q” – Бродуей на българска сцена

    За трудностите в живота, с които се сблъскваме ежедневно. За изкушенията, които непрестанно се показват зад ъгъла. За любовта, преследването на целите и постигането на мечтите. Бродуейският мюзикъл за възрастни “Avenue Q” ни изпраща в един на пръв поглед необикновен, но в същото време напълно актуален свят. Представлението е създадено по оригиналната идея, музика и…

  • Зоната на комфорт – привидният рай

    Зоната на комфорт е красиво място, но нищо ново не расте там. Тя е онова пространство в съзнанието ни, което ни кара да притихнем в спокойствие. Там сме щастливи, но не се развиваме. Стоим си на същото място. Не опитваме да преоткрием собствените си възможности. Не опитваме да станем по-добри. Но как ще достигнем върха,…

  • 24 май и българските поети

    Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, отбелязваме с няколко стихотворения на бележити български писатели.

  • Александър Секулов – литература със специална светлина

    „Поезията – това са думи, които те карат да чуваш тишината.“ – Секулов

  • Зорница Братанова – светът на духовното изкуство

    Красота. Изящество. Сърце и душа. Всичко това съчетава в картините си младата художничка Зорница Братанова.

  • С дъх на море

    Морето. Вечният символ на лятото. Невероятно бурна, но и красива стихия. Прекрасен летен ден. Слънцето гали с лъчите си морската вода. Блести тя като диамант. Сияе. Кристално чистите води разкриват малка част от тайните на морското дъно.

  • Фестивал на народната носия в Жеравна

    Традиции. История. Култура. Целият хълм Добромерица, изпълнен с усмивки и народни носии. Българи, които все още помнят и съхраняват родното.

  • Дневник на книгата

    Дневникът на книгата ни свързва още повече с прочетеното. Материализираме собствените си чувства в думи. Обезсмъртяваме дори повече вечния живот на книгата.

  • „Революция”-та вътре в нас

    „Изгубвам се в музиката. Аз съм музиката – нотите и рифовете, мелодията и хармонията. Боли, но съм щастлива, защото когато съм музиката, не съм себе си. Не съм тъжна. Не се страхувам. Не съм отчаяна. Не се чувствам виновна“