Тя е само на 25 години, а вече покорява световните сцени и сърцата на публиката. Пяла е в опери като “Дон Жуан” и „Бохеми“, а Рим, Соренто, Неапол, Скопие, Тетово, Бергамо и Бари са само част от градовете, в които е доказала професионалните си качества. Името ѝ е Тамара Ангеловска и е сред най-бележитите млади оперни таланти. За магията и пътя на музиката разказва самата тя за Feathers of Art.

Как се роди любовта ти към изкуството?

Израснах в семейство, където изкуството винаги е било на почит. Класическата музика обаче не ми привличаше вниманието веднага и със сигурност не беше любов от първо чуване. Спомням си обаче един момент, който промени всичко – веднъж, докато си играех, се заслушах в музиката и чух финала на арията „Amour ranime mon courage“ от операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно. Настръхнах! Бях впечатлена от мощта и емоцията на певицата, която тогава беше Натали Десе – днес една от любимите ми оперни певици. Този момент беляза раждането на моята любов към операта и първия път, когато се замислих за себе си в такава роля. Интересното е, че от този ден нататък всеки ден карах майка ми да ми пуска тази опера и аз с удоволствие се „превъплъщавах“ в оперна певица.

Кога разбра, че това е твоят път?

Винаги съм усещала, че музиката е моят път. От ранните години музикалното училище, флейтата, пианото и пеенето са били водещи за мен. Истинската увереност обаче дойде през 2014 година, когато спечелих първия си конкурс в Анталия.

Отидох без очаквания, но се върнах с Гран При – най-високата награда на фестивала. Мисля, че това беше най-голямата ми мотивация и признание, че вървя по правилния път.

Помниш ли чувството от първото излизане на сцената?

Интересното е, че първите ми излизания на сцена бяха като флейтистка, още на 7 години, така че сцената никога не ми е била чужда. Но когато за пръв път излязох като певица, усетих най-хубавото чувство, което съм изпитвала. Това беше моментът, когато за пръв път си „излях“ емоцията и душата по най-естествения начин. Тогава разбрах, че сцената е моят дом.

Разкажи ни за участието си в операта “Дон Жуан” на Моцарт в Бергамо и Бари.

Церлина е изключително интересна роля и една от любимите ми. Винаги подхождам към оперните роли първо от актьорския им аспект. В този случай ролята на Церлина пасваше идеално на моите години, както вокално, така и като характер. Намерих много общи черти между нея и себе си. Заминах за Италия на кастинг и спечелих ролята в Бергамо, където прекарах почти месец с прекрасни колеги и артисти. Тази работа ми помогна да израсна още повече като артист. Няколко месеца по-късно получих покана да изпълня същата роля, този път в концертно издание в Бари.

Участваш и в проекта “Холивуд в Сърбия”. С какво се отличава той?

„Холивуд в Сърбия“ е един от любимите ми проекти. Дълго време съм мечтала за нещо подобно, защото съчетава актьорското майсторство и музиката – моите две професии. В този спектакъл се изпълняват най-известните саундтраци от емблематични холивудски филми, докато на видео бим се показват кадри от тях. По покана на Интернационалната оперна фондация в Белград бях част от това събитие в Коларац – една от най-престижните концертни зали в Белград. Изпълнявах с удоволствие „I Dreamed a Dream“ като Фантин от „Клетниците“ и дует с прекрасния тенор Душан Бирач – „Con te partiro“ от „Сопранос“, заедно със сръбския симфоничен оркестър под диригентството на Маестра Джейн Браун. Миналия месец проектът се осъществи отново в МТС Двораната, и беше магично да изпълняваш любимите си песни пред толкова голяма публика. Още по-красиво е, когато някой от публиката се докосне до изпълнението ти и сподели това с теб.

Любопитно е и участието ти в “Аниме Симфония” в МТС Дворана. Там пееш на японски език. Как успя да се справиш с това предизвикателство?

„Anime Symphony“ е голям проект на Интернационалната оперна фондация, Маестро Кеничи Шимура и сърбски симфониски оркестар и е със сигурност най-интересният проект, в който съм участвала. Изпях  концерт от осем аниме песни на оригиналния им език. Отговорността беше огромна, подготовките – изключително комплексни, но накрая всичко мина перфектно. Две хиляди фенове на аниме се радваха заедно с нас на тази прекрасна вечер. Аз самата съм огромен фен на анимето, но никога не съм си представяла, че ще бъда част от толкова красив и забавен проект.

Какво е чувството да работиш по “Бохеми” на Пучини в емблематичната роля на Мюзета? Какво успя да научиш за себе си през този процес?

„Бохеми“ е една от любимите ми опери. Миналата година имах честта да бъда част от подготовката на изключителен екип в Белград, предимно с артисти от Мексико, което ми помогна да се задълбоча в образа на Мюзета. Това е изключително сложна роля – в началото виждаме Мюзета като надменно и хитро момиче, дори с нотка на манипулатор. Но в третото и четвъртото действие разкриваме съвсем друга страна – тя е крехка, емоционална и изпълнена с емпатия. Мисля, че всички, които са гледали „Бохеми“, в крайна сметка осъзнават това. Арията на Мюзета съм изпълнявала концертно много пъти из Италия, а тази година имахме и незабравим концерт в София, в Централния Военен Клуб, с Маестра Николета Конти и Симфониета Враца.

Участваш в поредица от концерти “Il belcanto nella tradizione italiana” в Рим, Соренто, Неапол, Скопие и Тетово с маестро Паоло Шибилия. Какво е усещането да си на световната сцена, изпълнявайки произведения от най-изтънчения слой на музиката?

“Il belcanto nella tradizione italiana” проект в партньорство с Маестро Шибилия и е невероятно преживяване, особено заради възможността да изпълнявам репертоар, който носи духа на италианската традиция. Сцените на музикалните градове като Рим, Соренто и Неапол вдъхновяват с богатата си история и култура, а самото изпълнение на произведения от най-високия ранг на музикалната класика, създава усещане за свързаност с поколения изпълнители и композитори, които са оформили операта като изкуство. Това е рядка възможност да изразя дълбоката си любов към музиката и оперното изкуство, както и да достигна до сърцата на хората чрез този традиционен, но винаги жив и актуален стил на изпълнение. Работата с Маестро Паоло Шибилия също добавя специална стойност — той не само ръководи концерта, но и вдъхновява екипа с безупречното си разбиране на белкантото. Предстоящите ми участия в рамките на този проект ще бъдат изпълнени с най-красивите и любими моменти от италианския репертоар.

Как започна съвместната ви работа с маестро Паоло Шибилия?

Съвместната ми работа с уважавания италиански пианист и диригент Паоло Шибилия започна с концертна серия, която е фокусирана върху италианското белканто. Срещата ни стана възможна чрез съвпадение на музикални интереси и намерения за представяне на италианската оперна традиция. С Паоло си допаднахме музикално и съм благодарна за този етап в кариерата си, в който успяхме да изградим толкова топло партньорство.

„Il belcanto nella tradizione italiana” и твоето участие там продължават. Какво ти предстои да изпълниш и в кои градове?

Очаквам с нетърпение да се върна на сцените в Неапол, Пичерно, Рим, Траомина както и дебют в Турция (Истанбул), където ще споделям магията на италианската музикална традиция с още повече публика. Това пътешествие ме вдъхновява да се развивам и изразявам на нови нива, а същевременно ми напомня колко силна е връзката между сцената и емоциите на изпълнителя.

Тенорът Раме Лахайси те кани да пееш на концерта “Новата Генерация” в Приштина. Как те откри?

Поканата дойде от фондацията на тенора Раме Лахай , чрез социалните мрежи. Той е забележителен артист и голямо вдъхновение. Концертът беше уникално преживяване – присъстваха млади оперни таланти от различни страни, с които заедно учехме и работихме няколко седмици в Косово, а атмосферата беше изпълнена с енергия и страст към музиката. Тази вечер ми донесе нови приятелства и вдъхновение, както и мотивация.

Предстои ти участие в “Реквием” на Моцарт в Любляна като солист. Още едно признание за вокалното ти майсторство. Какво подготвяш по този повод?

Участието ми в „Реквием“ на Моцарт е изключително вълнуващ момент, който ме вдъхновява да навляза дълбоко в емоционалността и духовната сила на това произведение. Подготовката ми включва задълбочено вокално и интерпретационно изследване, за да изразя цялата драматичност и нежност, които тази музика носи. Винаги, когато съм присъствала на „Реквием“, съм излизала със сълзи и със силни емоции, предизвикани от великолепните изпълнения. Ще направя всичко възможно да достигна максимално високо ниво като изпълнител, за да предам същата дълбочина и емоция на публиката.

Ще можем да те слушаме и в София на концерт “Вокални нюанси” в музея „Борис Христов“. Кога ще се състои и каква ще е програмата?

Концертът „Вокални нюанси“ в София ще се състои в музея Борис Христов в началото на януари. Програмата ще включва избрани арии и вокални произведения, които представят богатството и разнообразието на вокалната музика – от класически арии до по-рядко изпълнявани произведения.

За коя оперна роля мечтаеш?

Мечтая един ден да изпея ролята на Сестра Анжелика от Пучини. Това произведение ме вълнува изключително много, защото изразява силни емоции и трагична красота, които ме докосват дълбоко.

Какво за теб е операта?

Операта е мястото, където звукът и душата се сливат в едно, разказвайки истории, които надскачат времето. За оперния певец сцената не е само пространство за изпълнение – тя е дом, където всяка нота е емоция, всяка дума е страст, и всяка роля е ново начало на пътешествие към дълбините на човешката душа.