Feathers of Art

Вселена от изкуство

Елиа Тилева от „Невидими животни“ за мисията да помагаш

Невидими животни“ е въплъщение на осъзнаването за какво ни е грижа като човеци

Животът с кауза винаги е по-различен. Прави ни по-съпричастни, по-осъзнати, по-емпатични. Може би дори ни помага да бъдем и още по-добри хора. Всяка една кауза докосва различна струна от живота ни. Екипът на Feathers of Art вижда добротворчеството като изкуство, а хората, посветили се на него – като истински творци. Затова и днес ще ви запознаем с една млада и амбициозна дама, посветила живота си именно на каузата, в която вярва. Тя събира хора от цяла България, за да ги обедини в името на животните. За мисията да помагаш разказва Елиа Тилева пред Feathers of Art.

Кога и как се роди идеята за “Невидими животни”?
Мисля, че „Невидими животни” като смисъл и кауза съществува най-напред в сърцата на хората – чрез ценности като уважение към животните, състрадание, емпатия, чувство за справедливост и стремеж да бъде променен светът към по-добро.

Организацията е основана през 2021г. от група приятели, мотивирани да действат за животните и запасени с предишен опит като активисти. „Невидими животни” е въплъщение на осъзнаването за какво ни е грижа като човеци и каква следа искаме да оставим в света след себе си – спрямо хората, животните и планетата.

Защо избрахте това име?
Името е свързано с мисията и фокуса на организацията – това са животните, чието страдание остава извън обсега на общественото внимание, загриженост и емпатия; животните, които биват третирани като безчувствени предмети и стока; животните, които заслужават грижа и обич не по-малко от домашните любимци, но никога не ги получават. Това са „невидимите животни”, които всъщност никак не са невидими, а просто невидяни.

Кои са основните кампании, по които “Невидими животни” работи?
Досега сме адресирали проблеми като експериментите върху животни за козметика, фермите за ценни кожи (от норки, лисици и т.н.), както и отглеждането на селскостопански животни в клетки. Предишните инициативи събраха огромна обществена подкрепа, доказвайки, че и тук, в България, обществото не е безчувствено към проблемите на животните и почва за промяна има.

Разкажи ни повече за успехите на организацията.
Бих искала вместо това да разкажа за всички онези сърцати човеци, които застават зад каузата за животните и движат промяната. Всъщност колкото и да разкажа за тях, не би било достатъчно. „Невидими животни” е само средство в ръцете на хората, които ги е грижа и искат да помагат на животните. Те са истинските герои и всички успехи са техни. Те са причината животните да имат шанс за по-добро бъдеще.

Виждам и вярвам, че има множество добри, чувствителни и проактивни хора – и че когато се обединяваме заедно, промяната е възможна. Това показват и двете предходни европейски граждански инициативи – „Козметика без жестокост” и „Европа без кожи”, които събраха рекордна подкрепа и доказаха, че обществото не е безразлично към случващото се с животните, а дори напротив – хората имат сила да накарат дори институции като Европейската комисия да се захванат сериозно с проблема с жестокостта към животните.

    Защо ти реши да станеш част от “Невидими животни”?
    Първата ми среща с „Невидими животни” беше по време на кампанията за край на експериментите върху животни, която се проведе през 2022г (тъкмо бях завършила 12-ти клас). Тогава реших да доброволствам за събиране на подписи в моя град, но за жалост, отначало нямаше достатъчно желаещи. Въпреки това бях решена, че ще направя нещо, затова с мой приятел подготвихме и представихме поредица от лекции пред различни класове в училище, за което получихме огромна подкрепа и съдействие от учителката ни по биология. Много бързо се събра група от 10-15 доброволци и заедно с хора от „Невидими животни”, започнахме да събирахме подписи. Правехме това всеки ден през лятото, общувахме с непознати по темата, преодолявахме страховете и трудностите заедно, обединени от вярата, че има смисъл и стойност за нас. Това ме накара да се присъединя към организацията и да бъда част от нея до ден днешен. Искрено вярвам в каузата за животните и в силата, която ние, хората, носим като колектив, за да сбъдваме света по-добър, справедлив и грижовен.

    Какво те накара да се посветиш на тази кауза?
    От много мъничка бях чувствителна към страданието на животните. Когато имах възможност да работя рамо до рамо с мотивирани, активни и състрадателни съмишленици, открих, че това ми дава смисъл и въплъщава ценностите ми. Така е и до днес.

    Какво би посъветвала хората, за които подобна дейност е по-далечна?
    Може би за някои хора темата за животните не е това, което най-много ги разчувства или вдъхновява. Може би за тях такава е темата за правата на жените, или борбата за потиснатите групи хора, за защитата на природата или за климата. Всички ние имаме ценности и позиция по въпросите, съдържащи етична проблематика, дори да не си даваме сметка за това.

    Ако някой се чуди „защо ви е грижа за животните повече, отколкото за хората”, не искам да му отговоря нищо друго, освен да го насърча да въплъти своята грижа към по-слабите и онеправданите в действия. Да помогне на тези, които най-много будят неговата емпатия и съчувствие. Да действа за по-добрия свят, който го вдъхновява и окрилява. Проблемите на света са достатъчно за всички, но хората, които действат за разрешаването им, недостигат. Така че се радвам за всеки човек, който действа от позиция на любов и загриженост, дори да не се занимава с животни конкретно.

    А в крайна сметка, ако не можеш или не искаш да помогнеш – поне не вреди. Не е нужно да „обичаш” животните, достатъчно е да ги уважаваш. Затова питам: как изглежда твоето уважение и как биха го почувствали животните (или хората), към които го насочваш?

      Как кампания на толкова чувствителна тема може да пожъне успех?
      Чувствителността на дадена тема не е недостатък, а единственият начин, по който важността на проблема се проявява пред нас. Чувствителните теми са важни, защото ни докосват, вълнуват ни, шокират ни или ни възмущават. Разбира се, те често са източник и на негативни преживявания като вина, отчаяние и безпомощност. Надявам се, че заедно като хора ще позволим на чувствителността (която толкова ни се потиска и отрича в съвременното общество) да ни води; на емпатията, състраданието и солидарността да ни водят; да слушаме сърцата си повече и да вярваме в идеалния свят, за който още от деца сме копнели. Не просто да вярваме, а да го сбъдваме. От нас зависи.

      Към момента подготвяме следващ такъв проект към кампанията за забрана на клетките за телета в България. Щастлива и обнадеждена съм, че сред българските известни личности има такива, чиито ценности и готовност да действат ни срещат в каузата за животните!

      Кои са следващите каузи, които предстои да подкрепите?
      Това зависи от отговора на въпроса – как може на този етап да помогнем в най-голяма степен на възможно най-много животни с ресурсите, с които разполагаме? Едни от най-неглижираните, а многобройни и подложени на огромно страдание, са именно животните, отглеждани в индустриални ферми. Във всеки момент търсим отговора на въпроса как да сме най-ефективни и полезни за тях – и изборът на кампания е пряко зависим от това.

        Аватарът на Мария Стоянова

        Автор:

        Мария Стоянова