Младият изпълнител Георги Велев е доказателство, че когато следваш мечтите си, невъзможни неща наистина няма. Той преодолява всяка трудност по пътя си и днес шестата му самостоятелна песен е вече факт. Сингълът носи името „Red Flag“ и дебютира по BOX TV на 9 март. Още за целия процес, създаването на песента и видеото, споделя самият Георги Велев, специално за Feathers of Art.

Как започна да се занимаваш с музика?

Бях част от детска актьорска трупа още в основното училище. Там трябваше да пеем, да танцувамe, съответно правихме и мюзикъли. Когато се записах изобщо не очаквах, че всичко ще е толкова компонентно. Не очаквах, че ще ме развие в толкова много аспекти. Тогава и за пръв път си казах: „Уау, аз мога да пея!“. Преподавателите също много ме вдъхновяваха и мотивираха да се развивам.

Пробвал съм да записвам и кавъри като по-малък. В Стара Загора, родният ми град, създадох и първите си песни. Беше забавен период, който засили усета ми за това каква музика искам да слушам и правя.

Интересното е, че никога не съм ходил при вокален педагог. Всичко е идвало от мен самия. С вокален педагог работих единствено за участието си в X-Factor преди години – исках да се подготвя добре за кастинга. Тогава получих „да“ единствено от Заки, което ми беше абсолютно достатъчно на този етап. Не се чувствах готов за това приключение. И може би аз самият не съм от хората, които държат да станат популярни чрез тези формати и да добия популярност по този начин. Действам по мой усет за това, което съм аз като артист.

Как се роди идеята за Red Flag?

Ще започна с това, че обичам да пиша песни, след като съм ходил на някакъв музикален фестивал или концерт. Това е хобито ми. Обожавам да посещавам различни места в Европа и по света, за да видя някой артист, на когото се възхищавам. Винаги след такива моменти се вдъхновявам да напиша нова песен. С Red Flag не беше по-различно. Случи се минало лято след концерт на The Weeknd. Гледах го два пъти – в Барселона и в Лондон. След като се върнах от Лондон, написах и текста на Red Flag.

Песента не адресирана към конкретен човек. По-скоро е обръщение към всички нас – към мен самия, към приятели, непознати – всичките имаме кофти черти, с които трябва да се справяме. И все пак има една малка нотка в песента, която е леко закачлива. Хората, които чуят Red Flag може би ще открият и нови неща за себе си.

Разкажи ни повече за процеса на създаване на песента.

Тя е много различна от това, което аз слушах до преди година. Визирам този леко рок алтернативен елемент в нея. Денис Попстоев, с когото работихме по музиката, много се закачи за тази идея още след като му запях първите два реда, буквално след концерта. Така започнахме да правим музиката и инструментала. Всичко се случи много бързо. После трябваше да мине малко време, за да съм сигурен, че искам да пусна Red Flag. Имам навика да задържам песните поне по една година, за да съм максимално сигурен, че ми харесва това, което съм направил. Но в случая процесът беше супер забавен. Неусетно стигнахме до момент, в който песента е готова и заснехме клипа след това.

Какво откри за себе си, създавайки Red Flag?

Че трябва да продължавам да експериментирам и да не се страхувам да влизам в дълбокото – в нови и непознати води. Както от страна на музиката, звученето, така и от гледна точка на видеата, рекламната кампания. Чудесно е да си част от процеса като артист и изпълнител – всички малки неща, детайлите, които те водят до крайната точка и от които зависи финалният резултат. Открих за себе си, че мога всичко това. Открих, че не трябва да спирам и че трябва да съм по-постоянен в това, което правя.

Кой създаде текста и аранжимента на песента?

Текстът е изцяло мой, както и на всичките ми други песни. За него също ми помогна Денис Попстоев – той е супер талантлив и добър човек, който се впуска в дълбокото с теб. Работя с него от почти две години. Той е и композитор на песента. С аранжимента се справихме заедно. Митко Ганчев миксира „Red Flag“ и направи студийния запис. Те двамата успяха по най-добрия начин да пресъздадат идеите ми. Трудно е да правиш всичко сам, затова съм благодарен, че имах тяхната помощ и подкрепа.

Интересното е, че в началото песента беше замислена по съвсем различен начин. Беше свързана с издаване на тайни, дори исках да се казва „Тайна“. Но този период беше много кратък. Целях хората да се припознаят в песента още от заглавието. Както знаем red flag се превърна в много вайръл израз. Затова реших да направя песен за всички червени флагове – хубаво е да се възпяваме от време на време (смее се).

А как стигна от „Тайна“ до „Red Flag„? Къде откри „червените флагове“ в създаденото начало?

В началото текстът беше написан с цел „да издам тайната“. Но имах чувството, че куплетите предполагат нещо друго. Песента носеше усещането, че сякаш си сбъркал някъде. Хванах се за думата „поддавам“. Зададох си въпроса: „На какво се поддавам“?

Поддавам се на всички неща, които се случват с даден човек. Не спирам, няма и кой да ме спре. Но идва момент, в който осъзнаваш, че всичко продължава да се случва като в омагьосан кръг. Колелото се върти постоянно. Важно е да отбележа, че тази песен не е за изключително тежките черти на характера (като агресия, насилие), а по-скоро по закачлив начин говори за малките ни недостатъци, които показват, че никой не е безгрешен. Затова и звученето е по-забавно и носи настроение.

Как се роди концепцията за видеото?

Всичко тръгна от мен и Иван Цуцуманов – операторът на клипа. С него се запознах миналата година на проект в чужбина. Много ми допадна като човек, както и работата с него. Затова реших да го поканя да снима видеото ми. Споделих му идеите си – исках да няма много сюжет, да не е твърде филмово. Търсех нещо по-семпло с малко танци. Именно Иван ми препоръча да работя с Коста Каракашян, който в последствие се присъедини към екипа като режисьор и хореограф на видеото. Работихме 2 месеца върху клипа и се радвам, че той вече е факт.

Какъв е основният приоритет за теб, когато работиш с по-голям екип?

Много е важно за мен като организатор да подбера екип, който се чувства добре на терен. Хората да работят заедно в симбиоза. Да се усети, че сякаш се познават от много време, дори и да не е така.

Въпреки студа, който всички изпитахме на снимките, всичко за мен беше една сбъдната мечта и се надявам да е така с всеки следващ проект – още една осъществена мечта, още една постигната цел. Радвам се, че и много приятели откликнаха и ми помогнаха. Надявам се да е било полезно и за хората, които са участвали и с усмивка да се сещат за това, през което са минали. Аз самият съм супер щастлив, че създадохме това заедно.

Кое беше най-трудно за теб в създаването на този проект?

Едното предизвикателство определено беше намирането на финанси. Бюджетът е много важен за това колко добре ще се получи продуктът. Това беше предизвикателство, което стоеше в съзнанието ми през цялото време. А това е първият ми проект, реализиран изцяло с лични средства.

Друг проблем беше здравословното ми състояние, което в процеса на работа се подобряваше и влошаваше. Притеснявах се дали ще бъда здрав за снимките. Напрежението и прегарянето покрай цялата организация също си каза думата и повлия. Това беше най-голямото ми притеснение. Но се опитвах да се грижа за себе си. Дадох си време за почивка. Не исках това да е причината да спра. Успях да се мобилизирам и нещата се случиха. Когато човек не е на 100% здрав, винаги ще има моменти, които го разклащат. Но трябваше да се справя – в съзнанието ми нямаше друг избор!

Как се справяш в подобни моменти?

Надеждата винаги ме крепи. Преди нея са вярата и любовта. Знам, че когато вярвам, няма значение какво ще се случи след това.

Какво е твоето послание към младите творци, които срещат трудности?

Със сигурност не трябва да се отказваме от мечтите си. Аз самият срещах много трудности, откази по пътя. Не трябва да си мислим, че всичко става лесно. Трябва да си много постоянен и да не се сърдиш на отказите. Може би да не се сърдиш е най-важното. Трябва да намериш уникален начин, който работи за теб. И най-вече здраве – защото от него зависи всичко. Да сме здрави, вдъхновени, да не спираме и да визуализираме как ни се случват хубави неща в живота. Това за мен е ключът.

Снимки: Петър Петров