Тя се занимава с музика още от 4-годишна. Тогава получава първото си пиано и се влюбва завинаги в изкуството. Макар и в началото да учи „Програмиране“, силната ѝ връзка с музиката я връща обратно в творческия свят. Нейната история е доказателство, че успехът идва винаги, когато следваш пътя си. Повече за вълшебната вселена на Кристина Савова ще научите от интервюто със самата нея.
Как започна да се занимаваш с музика?
Най-ранно и силно влияние оказа майка ми. Тя е свирила предимно на цигулка, но и на пиано като мен, а баща ми – на китара. Двамата са развили усета ми към творчеството – израснала съм с приказки и с много музика. Изкуството определено ми помогна да се развия като личност.
Свириш на пиано от малка. Как избра този инструмент?
Има нещо специално в самото му звучене – пренася те в друг свят. Когато свиря, забравям всичко останало. Винаги съм свързвала пианото с подобно усещане – трудно е да се определи. Понякога обичам да си пусна музика и да свиря на нея. Да слушам акордите, да импровизирам. Това много ме освобождава от стреса. Музиката е моят свят.
Има ли класически композитори, които са ти помогнали да се развиеш в съвременните жанрове?
Със сигурност Дебюси – при него се забелязва не само класическата част, но и наличието на много модерни елементи. Слушаш и знаеш, че това е актуално и за днешно време.
А имаш ли любим стил музика?
Много харесвам рок, арт рок, метъл, български фолклор. Когато става въпрос за експериментиране, обичам да смесвам жанрове. Последната ми песен се казва “Варненски импровизации” – там съчетах електронна музика с рок елементи и фолклор. Смятам, че се получи доста интересно.
Как се насочи към електронната музиката?
Винаги съм смятала, че експериментирането създава различни резултати. Електронната музика започна от експеримент и разучаване на музикално мобилно приложение. Впуснах се в разучаването на програмата и много ми хареса. Изградих свой стил във времето, както и възможността да импровизирам повече.
Кое би определила като отличително в стила си?
Обичам да експериментирам с всякакви звуци. Често ми се случва да се разхождам някъде, да чуя звук, определен тон или ритъм и това да породи идеи в мен. Вдъхновява ме работата на Кейт Буш – тя е работила със звуци още през 80-те. Било е сензационно за времето си. Затова и е вдъхновила много музиканти. Смятам, че всичко около нас е музика. Всеки един звук.
Имаш ли и други таланти, които искаш да развиеш?
Преди година и половина започнах да се занимавам професионално с пеене. Работя със Станислава Въжарова, която е мой вокален педагог. Искам да развия и гласа си като “инструмент”.
Как започна професионалният ти музикален път?
След като започнах да уча програмиране нещо ми липсваше. Не се чувствах щастлива. Допира до креативната част ми липсваше. Имаше период, в който с месеци не бях свирила на пиано и това ме разкъсваше.
През 2022 г. дойде повратната точка – реших, че ми трябва промяна. Разбрах, че в НБУ има специалност “Програмиране” с възможност да запиша втора специалност – “Електронна и компютърна музика”. Така само за година животът ми се преобърна на 180 градуса. Преродих се. Появиха се всякакви възможности пред мен. Реализирах и първия си проект – „The Story of Erin“, който успя да стигне до БНР. Беше сбъдната мечта! След това постепенно се появиха и нови проекти, по които с радост работя и много се забавлявам.
Разкажи ни повече за „The Story of Erin„
Зароди се като идея през 2021 г., вдъхновена от ирландски елементи. Съдържа 5 подтеми, които проследяват живота на млада девойка на име Ерин, родена с пълна глухота. В първа и втора тема се запознаваме с нея – тя е момиче, надарено с добро сърце и несравнима красота. Трета тема представлява нейния упадък – чувства се изгубена, тъжна, поради трудностите и страховете от социално отхвърляне. В следващата част тя се стреми да си проправи път към щастието, а в последната – израства духовно и се учи да се обича такава, каквато е.
Точно тогава много харесах всичко, свързано с ирландската история, култура. Това обяснява и наличието на келтски мотиви. Природата също много ме вдъхнови в това отношение. Точно тогава пътувах в различни кътчета на България през есента – дърветата бяха шарени, всичко беше пъстро.
Участвала си и в проекта „10х10„. Как реши да се включиш?
Винаги съм имала интерес към филмовата музика, но в началото реших да опитам с нещо по-кратко. Включих се в проекта „10х10“, който е в колаборация със студенти по анимация. Всеки ден в продължение на 10 дни, те създаваха по 1 анимационен филм, а ние (музикантите) трябваше да направим музиката. Беше голямо предизвикателство, но успях да създам музика за около 12 анимационни филма.
Създала си музиката за спектаклите “Следвай Антигона” и “Отвъд мрежата”. Разкажи ни повече за процеса.
Получих покана да създам музикалното оформление за 2 постановки в НБУ – “Следвай Антигона” и “Отвъд мрежата”. “Следвай Антигона” е променаден пърформанс – спектакълът не се състои на едно място, локацията се променя по време на действието, а публиката следва артистите.
“Отвъд мрежата” цели да се изследва влиянието на дигиталното съдържание върху живота, развитието и вътрешния свят на съвременния човек. Всеки актьор допринася за създаването на този спектакъл и дава значителна частица от себе си. Изключително благодарна съм, че успях да осъществя още една своя мечта – да композирам музиката за театрална постановка. В нея успях дори да взема участие като актриса. Именно чрез такива опити човек стига до себе си, опознава се постепенно, разбира какъв е като човек, какви са неговите интереси.
“Всички парченца отиват по местата си” е друг твой любопитен проект. Как се роди той?
През 2022 г. бях на 3D мапинг фестивала в София Lunar Festival of Lights. Най-силно впечатление ми направи проектът “Представи си” – анимационното оформление в комбинация с музиката беше изключително впечатляващо.
Наскоро бях прочела и стихотворение в училищно списание, което ме докосна много – така и не разбрах кой е авторът, беше посочен само псевдоним. Хрумна ми идеята да съчетая поезия с музика. За да избегна евентуални проблеми с авторските права, реших да пренапиша текста през моята призма. Съчетах нотите и думите, като си представях какво би било да направя музика за 3D мапинг шоу. Така се роди “Всички парченца отиват по местата си”.
Всички проекти, по които си работила са изключително разнообразни. Какво ново ти предстои?
Скоро ще публикувам музиката от “Отвъд мрежата” в стрийминг платформите като албум. Последната песен е като поп парче, в която пея. Може да се каже, че това е певческият ми дебют. Преди много се притеснявах да пея пред хора, но с времето човек се справя със сценичната треска, по-уверен е в себе си и смятам, че това е от най-добрите решения, които съм взимала.
Какво си пожелаваш? Какво ново искаш да създадеш като творец?
Винаги съм се интересувала и от писане на песни. Нещо отвъд композиторската работа. Да създам нещо изцяло мое, което да е в поп-рок жанра ще е сбъдната мечта.
Ако животът ти беше музикално произведение, какво щеше да е заглавието и как щеше да звучи?
Мога да определя по-скоро звученето. Ще бъде сайкаделик рок, смесен с размити, нелогични тонове, но в същото време весело звучащ, защото когато се вдъхновя всичко се променя. Вдъхновението на много хора идва от тъга, яд, но когато се върна назад към Ерин – то е доста весело произведение. Затова смятам, че човек може да твори и през положителните емоции. А заглавието – то ще е свързано с желанието ми да опитам всичко от живота.
Снимки: Елизабет Банкс
Последвайте Кристина в социалните мрежи:
Feathers of Art 