Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи

Пина Бауш

Пина Бауш е танцьор и хореограф, който променя из основи сцената и придава нов смисъл на танцовата форма. Характерно за нея е да твори през емоцията на танцьорите си. През техните лични изживявания, болки и вълнения. Благодарение на този похват, спектаклите ѝ са изключително искрени и отправят директни, ясни и конкретни послания. Тя е и създател на танцовия театър.

Начало на танцовата ѝ кариера

Пина е родена в Солинген, Германия през 1940 г. Като дете танцува в детски балет “Солинген”, а на 14 години започва да учи във “Фолкванг” в гр. Есен при Курт Йос, един от основателите на немския експресионистичен танц. Той оказва влияние върху развитието ѝ като хореограф. Методологията му комбинира свободата в танца с основите и правилата в класическия балет. 

През 1958 г., Пина печели грант и учи една година като специален студент в “Джулиард” в Ню Йорк. Там нейни учители са Антони Тюдор, Пол Тейлър, Хосе Лимон, както и танцьори от компанията на Марта Греъм. След обучението си, Бауш решава да остане в Ню Йорк за още една година и работи при Антони Тюдор в Метрополитън Опера.

Раждането на танцовия театър

След като се връща в Германия, Пина става хореограф в театър “Вупертал”, а през есента на 1973, тя преименува групата на танцов театър “Вупертал” (the Tanztheater Wuppertal). Така се ражда и танцовият театър като жанр.

Още като дете Пина се учи да наблюдава хората, да изучава какво ги задвижва и вълнува. Това нейно умение, както и животът ѝ по време на войната, оказват влияние върху работата ѝ като хореограф. Ясно могат да се видят моменти на паника, страх, гняв, тъга. Нейните спектакли са иновация и феномен за времето си. Пина обича да работи с класически форми и произведения и да ги модернизира. “Превежда ги” на езика на танцовия театър чрез своите специфични похвати и изразни средства. Сред най-популярните са “Кафе Мюлер”, „Пролетно тайнство”, “Синята брада”, “Карамфили”, “Орфей и Евридика”, “Пълнолуние”, “Kontakthof”. 

Пролетно тайнство

„Пролетно тайнство“ оживява в изцяло нова форма с хореографията на Бауш. Добива нов смисъл и контекст. Пина запазва единствено основната сюжетна линия за жертвоприношението и музиката на Стравински. Променя из основи хореографията, сценичното пространство, костюмите. В оригинала на Ниджински акцентът пада върху народните мотиви и древния ритуал на жертвоприношение. Разказва за връзката човек – природа. Пина разглежда взаимоотношения между хората – как те си взаимодействат един с друг. На преден план излизат емоциите на персонажите – те са движещата сила. На тази основа се строи и целият спектакъл. А до “жертвоприношението” довеждат именно човешките взаимоотношения (основна тема в работата на Бауш). Хореографията изцяло кореспондира с музиката на Стравински и ѝ придава нов живот. Тежката емоционална натовареност сякаш засилва още повече драматизма в нотите на композитора. 

Кафе Мюлер

“Кафе Мюлер” е най-разпознаваемото заглавие в репертоара на Бауш. Вдъхновен е от детството на Пина, която е наблюдавала баща си, докато той работи в кафенето си в Германия. В спектакъла виждаме един от най-характерните за Бауш хореографски похвати – повторяемост на движенията, които се развиват чрез емоционалната динамика на танца, стават по-големи, по-забързани. “Кафе Мюлер” разглежда взаимоотношенията между мъжа и жената, зависимостта между тях, болката и отчаянието през меланхолията и чувството за неизбежност.    

Синята брада

“Синята брада” е спектакъл, създаден по операта „Замъкът на Синята брада“ на Барток, който разказва зловещата история от приказката на Шарл Перо. Сюжетът за мъжа, който убива жените си и ги държи в двореца си, се пресъздава и през призмата на Бауш. В този спектакъл подът е покрит с изсъхнали есенни листа, а хореографията показва насилието и болката в токсичните връзки между мъжа и жената. Засегнати са и темите за сексуално насилие, за използването на жената като вещ. 

Карамфили

Спектакълът “Карамфили” е определен като “представление за невинност и споделяне”. В най-известния фрагмент от него, Пина използва езика на глухонемите, за да създаде пластическата картина на фона на песента “The Man I Love”. “Nelken Line” е друга популярна хореография от спектакъла, разделена на 4 части, като всяка символизира един от 4-те сезона, започвайки с пролетта. Специфично за “Карамфили” е, че сцената е превърната в своеобразна “градина” от карамфили – цялото пространство е покрито с около 8000 цветя от коприна. Яркият розов цвят носи усещане за топлина и уют, който е в контраст с типичната мрачна сценография на повечето ѝ спектакли.

Орфей и Евридика

“Орфей и Евридика” съчетава музиката от едноименната опера на Кристоф Глук и древногръцкия мит, но подобно на „Пролетно тайнство“, и тук историята е деконструирана и представена през личния възглед на Пина. Сюжетът и танцът, които Бауш изгражда, са в контраст с либретото. Променен е и финалът. В хореографията силно изразена е техника Греъм. Движенията са плавни, но експресивни, на моменти с акцент в горната част на тялото. Пина изгражда хореографията на базата на човешките сетива. Най-осезаемо представено е зрението, илюстрирано чрез жестове с ръце и закриване на очите – препратка към слепотата на Орфей. Освен с разнообразната и динамична хореография, “Орфей и Евридика” се отличава и с живото изпълнение на оперната певица, която е на сцената заедно с танцьорите – тя е активна част от действието. 

Пълнолуние

“Пълнолуние” е сред последните спектакли, създадени от Пина. За разлика от “Кафе Мюлер”, „Пролетно тайнство”, “Синята брада” тук хореографията не е на принципа на повторението (както и в “Орфей и Евридика”), а е изградена с различни солови изпълнения. Всеки образ е представен отделно със своите специфични движения, музика и костюм. Както листата в “Синята брада” и цветята в “Карамфили”, тук също присъства сценичен елемент, който “участва” като алегория – водата. До края на спектакъла сцената се превръща във водна площадка, на която артистите танцуват. Водата пречиства, тя е флуидна, гъвкава, различна в своите форми. Такива са и хората. Всеки се отличава със своята история и емоции. Всеки човек е различен свят. Това представя и спектакълът – многообразието в света и контрастите – съществува тъга, но и щастие. 

Новият свят на Пина Бауш

Пина Бауш е иноватор за времето си. Тя успява да промени класическия възглед за танца със своя отличаващ се и запомнящ се стил. С голямата си смелост и изключителен усет. Ясно изразена е хореографската ѝ способност да лавира между различните емоции и да води артистите в плавно преминаване от една чувствителност в друга. Тя работи в симбиоза с танцьорите си, с техните лични преживявания, мъка, радост. “Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи“, споделя самата тя. В процеса на създаване, Бауш задава въпроси на танцьорите си, за да работи през тяхната чувствителност. Това е и ключът към успеха ѝ. Тя е автентична и вярна на визията си, благодарение което успява да изгради изцяло нов свят, който поставя началото на нова “епоха” в танцовото изкуство.

Заглавна снимка, източник: Facebook