Свят на магия. Мистика. Любов. С усещане за съвършенство. Съчетание от ефирна музика, великолепна хореография, сияние на лунна светлина и завладяваща любовна история.
Лебедово езеро е един от най-обичаните балетни спектакли. Диамантът в творчеството на Чайковски и на хореографите Лев Иванов и Мариус Петипа. Спектакълът показва гения на творците на ново ниво. Макар и определен в началото като „провал“, „Лебедово езеро“ успява да се превърне в икона на балетното изкуство по целия свят.
СЮЖЕТ
Историята разказва за красивата Одета, превърната в лебед от злия магьосник Ротбарт. Той омагьосва нея и приятелките ѝ, а момичетата връщат човешкия си облик само вечер. Единствено истинската любов може да развали изцяло магията. В прелестната Одета се влюбва принц Зигфрид. Той я кани на бала в двореца си, готов да ѝ признае чувствата си.
Ротбарт разбира и иска да измами принца, заедно с дъщеря си Одилия – злата двойница на Одета. Финалът на балета варира в различните театри. В повечето от тях Одета умира. В други версии и двамата влюбени загиват. Но в оригинала на Чайковски, силата на любовта надделява. Влюбените успяват да победят злото и да развалят магията.
От ‘“Лебедово езеро“ започва нова епоха в историята на балета. Това е епохата на дълбокия по съдържание “симфонизран“ балет, в който музиката от подпомагащ, акомпаниращ елемент, става основа за хореографическото действие. Неосъзнатата тъга и светлата окрилена мечта, бурното вълнение, дълбоката поетична скръб, трепетната нежност по право влизат в затворения свят на балетната музика, като ѝ придават непознати по-рано изразителност и драматизъм.
И. Ф. Кунин
Сюжетът засяга и темата за доброто срещу злото. За бялото срещу черното. За контрастите в света. Всеки има своя сянка. Своя черен лебед. Но всеки притежава и доброта. Това, което ни дефинира са изборите ни. Страната, която надделява.
„Лебедово езеро“ включва и едни от най-обичаните класически хореографии като танците на лебедите, на четирите малките лебеда, на белия лебед. Финост. Нежност. Лекота и изящество. Балерините се реят по сцената като пера. Лебедите напомня на бели ангели, които сякаш летят.
Отличителни са и танцът на шута и „Танц на черния лебед“ с легендарното изпълнение на 32 фуетета. Типично за Чайковски, тук също се срещат характерни танци – испански, неаполитански, унгарски и руски.
Feathers of Art 