Създателката Силва Семира разказва за проектите си и за пътя към мечтите
Тя е носител на 2 награди “Златна игла”. Дълго време работи в голям български моден бранд, но решава да направи дръзка промяна. На 40 оставя сигурността на големия бизнес и започва от нулата, за да последва мечтата си да създаде “творилница” (както сама я нарича). Така се ражда Silva Atelier. Мястото, което събира хора, които работят от сърце и заедно случват красота. Творческа атмосфера, създадена с любов и чистота.

С огромна радост ви представям Силва Семира и цветния ѝ свят!
Идеята
Здравей, Силви! Работата ти е доста по-различна от типичната за модната индустрия. Разкажи ни повече за идеята зад Silva Atelier.
Изработвам дрехи основно по поръчка. Процесът започва още с влизането на човека в ателието. Всеки ми разказва какво иска, а аз слушам от какво има нужда. За мен автентичността е изключително важна. Това ни позволява да потърсим в себе си качествата си, силните си страни. Помага ни да осъзнаем какво искаме в момента, но и какво скриваме. Обстановката в ателието е по-артистична и всеки има възможност да се докосне, да избере и накрая винаги се получава нещо магично и специално.

Обожавам работата си! А най-приятната част е, когато виждаш през какво преминава човек, когато започне да носи дрехата си. Винаги оставам очарована, когато видя как му стои! Работата ми е свързана и с това да помагам на хората да покажат душата си. Да облека душата на човек.
Целта ми е всеки да стъпи в силата си. Да се чувства на място. Комфортно. Да бъде себе си. По този начин човек започва да забелязва къде е в лекота. Това е магията!

Silva Atelier е твоята осъществена мечта, но преди да я реализираш преминаваш през много трудности. Как успя да се справиш?
За ателието, в което съм днес, ми помогна приятел, който беше като ангел за мен. Беше ми изключително трудно. От работа с голям екип останах сама. Чудех се дали да се откажа, но продължих. Постепенно една от жените, с които работех преди, се присъедини към мен и клиенти от предишния бранд ме намериха. Така машината заработи от начало.

В живота винаги има трудности, но без да ги преминеш никога няма да разбереш каква сила има в теб.
Водици

Един от най-любопитните проекти, по които работиш е „Водици“. Как беше създаден той?
Този проект започнахме с художника Илиян Михайлов. Един изключително светъл човек с чиста душа. Водици е проект отвъд материята – той е вдъхновение, което зарежда. Обединява моето творчество и това на Илиян. Аз правя дрехите, а Илиян рисува върху тях. Благодарение на Водици успяваме да преминем през красотата на дрехите, душата, силата на мисълта и знанието.

Защо „Водици“? Как измислихте името?
В началото, проектът беше като дете, което чакаш и се ражда. Както всяко нещо, трябваше да дойде с някакво име. Периодът, в който създавахме идеята, беше около празника Водици. Така и името дойде само. То е обвързано и със значението на думата вода: вода-водя (те). Представлява свободната воля, гъвкавостта – водя те накъдето пожелаеш.
Проектът има и свой автентичен символ. Какво представлява той?

Символът на Водици е вдъхновен от глаголицата и ни напомня да се връщаме винаги към автентичното си “аз”. Към същността си. Към корените си. Представлява комбинация от осемте посоки, 8-лъчевата звезда и обединява мъжкия и женския аспект. В символа съществуват балансът и хармонията.
Водици е ключ, който позволява на всеки да отвори съзнанието си до там, докъдето е готов да стигне, подхождайки с отговорност към думите и действията си.
Йога за гардероба

Друга интересна инициатива е „Йога за гардероба“. Разкажи ни повече за нея.
Гардеробът е лично пространство, а дрехите са сред първите индикатори, които показват вътрешния ни свят. Йогата на гардероба цели човек първо да изчисти ненужното. После да надгради с това, което е точно за него. И накрая да се почувства по-свободен – встъпил в своята сигурност. Да се преоткрие, като събуди вътрешното виждане за себе си.
С тази дейност искам да помогна на хората да стигнат до автентичното в себе си през гардероба.
Какъв е процесът, през който преминавате?
Забелязвам, че често хората се притесняват да пускат, да се освобождават. Или го правят неосъзнато. Затова ги водя през процеса, като обсъждаме какво има в гардероба и защо е там. Какво е ненужно и какво още може да служи? Какво махам и защо? Какво съм задържал? Когато освободим един багаж как го пускаме?

Правим и “ъпсайклинг” – даваме нов живот на старата дреха. Така оставаме отговорни към това, което е било преди. Мислим как новото ще ни служи сега. Понеже имам опита, виждам кои тъкани и материи могат да се “съживят”. Понякога хората не осъзнават кое може още да им служи и се появяват много интересни неща.

Как успяваш да разбереш кое може да бъде задържано и кое не?
Имам своите похвати през материя, цвят, кройка, период. Разказвам на хората и те решават дали да го приемат или не. Преоткриват се много неща. Човек може да види какво има при себе си, но и какво още може да пусне. Като терапия е. На втория етап мислим и къде ще отиде това, което изхвърляме. Да трансформираш е осъзнат процес. Вече знаем какво и защо пускаме.
Последвайте Silva Atelier в социалните мрежи:
Снимки: Силва Семира
