Той е актьор, журналист, влогър. Обича да пее и танцува. Творец от глава до пети! Истински артист по душа. Представям ви Борислав Вълов, по-известен като EiBo.

Опиши се с 3 думи.

Амбиция. Любопитство. Път.

Любопитство към света, живота и всичко, което ме интересува. Изключително важно е, особено когато се занимаваш с изкуство. Всичко в живота е обвързано с определена посока. С определен път. Събитията, които се случват са страничните улички, които го пресичат.

Използваш псевдонима EiBo? Как се появи той като име и образ?

Всичко започна много “случайно” в гимназията. Имам интерес към създаването на видео съдържание още от тогава. Направих си YouTube канал, в който започнах да качвам видеа и се чудех какво име да му дам. Не исках да е нещо тривиално.

Веднъж говорех по телефона с една приятелка и тя ми каза: “Ей, Бо” и разговорът прекъсна. Тогава си дадох сметка, че това е като поздрав. Изписах го и ми хареса как звучи. Усетих го като свое. Като нещо само и единствено за мен. Така и кръстих канала си.

Как израстваше по пътя? Как се развиваш през годините?

Връщайки се назад виждам, че имам голям напредък. Гледам старите си видеа с умиление и осъзнавам наистина, че целият процес е дълъг път, благодарение на което израствам и се развивам.

Винаги съм си водил бележки. Имам различни идеи за различните канали. И така постепенно отмятам осъществените, за да започна с новите. Стартирах с YouTube. Впоследствие кратката форма на видеата също ми стана близка.

Имаш ли основен фокус за съдържанието, което създаваш?

Чисто актьорски съм изключително мултиспектърен. Това е и целта ми. Като актьор искам да съм мултижанров. Искам да съм все по-подготвен. Все по-запознат. Все така заинтересован от различните жанрове и стилистики, техники и системи.

Това усещане като индиго се пренася и към видеата. С широко отворени очи съм към идеите, които ми хрумват, а понякога те са в много, много различни полета и посоки. Вдъхновението ме хваща по различен начин. Така и много дребни идеи се превърнаха в похват, който основно използвам.

Създаваш както по-забавни видеа, по-нашумели, така и по-драматични. По-лични.

Да, харесва ми комедията. На сърце ми е. Обичам я. Много често ми е помагала. Но от друга страна обичам да правя и нещо по-драматично, по-социално. Да отправя някакво съобщение. Видеата ми, излизали до момента в тази стилистика, са свързани с много личен момент, който е оставил някакъв отпечатък в повратен момент.

Танцуваш. Занимаваш се актьорство и за драматичен, и за куклен театър, с комедия. Водиш подкаст. Създаваш съдържание онлайн. Журналист си. Изпускаме ли нещо (смее се)?

Винаги съм се занимавал с много дейности. Още от ученическите си години съм така. Не мога да си представя да правя само едно нещо. Веднага усещам липсата. Фокусирам се върху различни неща в различни периоди. Но всичко върви ръка за ръка. Допълват се, защото са от едно естество. Мога да ги съчетавам. Понякога многото дейности предизвикват хаос, но това ме събира. Прави ме по-структуриран и продуктивен.

Понякога се случва да взимам от едно умение, за да развия проект в друга сфера. Малко съм като един Франкенщайн (смее се), защото всяка част от тази скулптура работи, макар и да е различна. Този Франкенщайн се движи, макар и малко нескопосано понякога, но се движи напред! Няма стоп!

Също така пиша. Има неща, които тепърва предстоят. Пиша проза, белетристика, разкази, есета. Обикнах много и сонетната форма, покрай участието си в авторския спектакъл “Обичам те дори и да не те…” на МТФ “Студията” и Диана Досева.

А кое беше изкуството, което отключи любовта ти към света на творчеството?

Пеенето е първото. То е преди всичко. Звучи много символично, а и може би е, защото е гравирано в мен. Въпреки че стои малко в сянка за момента. Но всичко е в смисъла си. Ще се завърна там и ще се постарая да е по най-силния за мен начин. В житейско и личностно ниво пеенето ми е много близко. С мен е в решаващи моменти. Пеенето излиза на емоционално ниво и знам как да пречупвам през него. То е на един глас разстояние.

Наскоро направи дебюта си и в кукления театър.

Много, много се запалих. Участвах в един семинар за куклен театър, благодарение на НБУ, защото така разбрах за този важен проект. Още преди това гледах много видеа. Беше ми супер интересно и дори съм се опитвал да си правя кукли сам. Приеха ме в проекта и в края създадохме спектакъла “Шекспировите любови на полиетиленови основи”. Екипът е екип-мечта. Работя с проф. Илкова и Красимира Методиева. Наши ментори са Силвана Петрова и Венера Вингарова. Сценографията е на Рада Петрова – Андонова. Премиерата беше на 31 август 2022. Това е едно и от най-важните неща, които ми се случиха за изминалата година.

А как се роди любовта към театъра?

Много случайно, въпреки че нищо не е случайно. Любовта ми запали първата ми преподавателка по актьорство – Анастасия Янчева от Обединен детски комплекс “Врабчетата”. Без аз да знам, тя усети потенциала ми. Бях в 6. клас. Извика ме да участвам в един годишен концерт и тогава вътрешно усетих, че това май няма да е за веднъж. Така и се оказа. Усетих го. И продължих.

Разкажи ми за “Културна капсула” – подкастът, който водиш.

Това в момента е основната ми връзка с журналистиката. Много съм щастлив от този факт и се радвам, че присъства. Харесва ми, че е сякаш друго пространство. Това е отделна линия от ежедневието ми. Всичко е много специално точно там – със студиото, със сценария, с гостите, темите. Отделна сфера е. Това е капсула, в която влизам в определени моменти, но знам, че съм изцяло там. Ще се надявам все повече да се слуша.

Твоя ли беше идеята?

Цялата работа е колаборативна. Подкастът е създаден от Унгарски културен институт. Търсеха водещ, кандидатствах и ме приеха. Много се радвам, че благодарение на тези прекрасни хора успях да се докосна и до това. Предаването е веднъж в месеца и е за теми, обединяващи България и Унгария. Така че културната ми капсула левитира между двете страни. Благодарение на този проект успях и да посетя Унгария.

Преди имах предаване по радио “Реакция” – “Бобини Деветини” и този период ми е толкова ценен. Месеци наред всяка седмица имах интересни гости и разговори. Тази любов към радиото – имах нуждата отново от нея.

През трудните периоди какво ти помага да продължаваш напред? Какво те държи, за да не се отказваш?

Не се оплаквам. Не слагам трудностите на пиедестал. Всеки има трудности. Така се върти животът и трябва да се адаптираме. Благодарен съм, че тези трудности са били трамплин за много творчество и са ме направили много силен и издръжлив. Благодарен съм, че трудностите ми са били точно такива, каквито са, за да науча точно това, което трябва.

Аз съм един щастлив човек и съм категоричен в това. Трудностите не са ми вибрация. Не се фокусирам върху тях. Липсата в живота можеш да превърнеш в сила.

Какъв съвет би дал на хората, които се занимават с изкуство или искат да започнат?

Изкуството трябва да те провокира да мислиш. Да рефлектираш върху видяното и чутото. Да има отпечатък. Затова ги съветвам да действат. Да гледат и да рефлектират. Ако не твориш, просто стоиш.

Смисълът на изкуството е да те провокира. Твориш, за да има отпечатък.

---

Снимки: Диди Димитров и Kayya Hristova (Кайя Христова)

Последвайте EiBo в социалните мрежи: