Представлението се играе с благотворителна кауза

„CabAre на смърт“ е първият моноспектакъл на младата актриса и журналист Ангелина Грозева! Режисьор е Георги Стефанов, а премиерата ще се състои на 30 юли 2022 г. в бар Steppenwolf в София от 20:00 ч. Представлението е комбинация от драматургията на едноактната пиеса на Деян Дуковски – „Малколм Мухарем“ и популярният филм на Боб Фос – „Кабаре“.

24-годишната студентка по актьорско майсторство се изправя смело пред предизвикателството „моноспектакъл“ и ни доказва, че когато човек вярва в себе си и работи упорито, за да осъществи мечтите си, всичко е възможно!

Ето какво сподели и самата Ангелина, в специално интервю за Feathers of Art.

Здравей, Ангелина! Поздравления за голямата крачка, която правиш! Разкажи ни малко повече за спектакъла.

Всичко започна по време на учебния процес в университета. В момента съм студент в Нов български университет. Имахме задача от нашия ръководител – проф. Възкресия Вихърова, да разработим едноактни пиеси на северномакедонския режисьор Деян Дуковски. С Георги Стефанов избрахме „Малколм Мухарем“, въпреки че в нея героят е мъж. Решихме, че можем да поставим жена в тази ситуация. Жена, която е залята от пороците на времето. Която се е научила да обича смъртта само защото не е получила най-ценното – любовта. В процеса на работа проф. Вихърова предложи да съчетаем драматургичния текст с танците от филма „Кабаре“ и донякъде да преплетем историята на Сали Боулс в сюжета. Прегърнахме идеята и започнахме да работим.

Озаглавили сте спектакъла „CabAre на смърт“. Как се спряхте на него?

Заглавието измислихме заедно с режисьора. Роди се от общата ни интерпретация. До последно се колебаехме на какво да се спрем, тъй като моноспектакълът преплита два сюжета и до голяма степен става нещо ново.

Решихме да се казва „CabАre на смърт“, защото кабарето като танц, но и като една вечна предопределена съдба, е част от сюжета, а смъртта е много ключов символ в пиесата. Тя тук граничи с любовта като чувство, така че понякога да я замести. Искахме да покажем именно през какво минава една жена, която е избрала малко по-лесния път и какво я е принудило да го избере.

Пиесата поставя въпроса за пороците на днешно време, които използваме като притъпяване на болката, която временно затваряме. Докато не се отвори голямата ни рана и не я посипем със сол отново.

Почти всяка жена, която обича е изправена пред подобни въпроси и избори. Искахме да покажем и вътрешния свят на една жена, която е принудена да танцува всяка вечер. Която е принудена да си спомня всяка минута, че любовта й е невъзможна. Която трябва да се отдаде на пороците, за да забрави.

А коя беше най-голямата провокация за теб, по време на работния процес?

Със сигурност има много провокации за мен като актриса. Първата и най-основна може би, е предизвикателството пред всеки един моноспектакъл – сам си на сцената и трябва да изградиш такъв пъстър и премерен образ, че да задържиш вниманието. Разбира се, трудно е да се овладее пулсът и излъчването на кабаретната танцьорка, особено когато използваш като прототип едно величие като Лайза Минели. Също така героинята ми много бързо сменя настроенията си. В рамките на целия спектакъл, тя трябва да мине през много различни състояния. Огромно предизвикателство за мен беше и това, че героинята ми борави много добре с алкохола и наркотичните вещества – това е специфично усещане, което актьорът трябва дълго да изследва, когато не му е понятно в реалния живот.

Какво искаш да оставиш в зрителя с този спектакъл?

Иска ми се най-вече това да е една червена лампа за младите хора. За лесния и бързия свят, в който живеем и в който трябва да правим тежки избори.

Искам да покажа, че много неща ще се опитват да ни пречупят, но оставим ли се на лесния избор, няма да постигнем това, което искаме от живота.

Дано наистина хората да успеят да влязат във вътрешния свят на жената, която в крайна сметка изконно търси любовта. Макар и обвивката й да изглежда твърда, агресивна, отблъскваща любовта. Макар и понякога да не си го признава. Да спрем да съдим по опаковката и да намерим пътя. Да се опазим от изкушенията, които могат да ни погубят.

Спектакълът се играе и с благотворителна кауза. Разкажи ни повече за нея.

Аз предложих каузата на режисьора, тъй като познавам детенцето задочно. Близки се обърнаха към мен със зов за помощ и реших, че това е нещо, с което аз мога да помогна. Режисьорът Георги Стефанов прегърна идеята, без да се замисли.

Детето се казва Георги, на 14 години от Долна баня и се нуждае от средства за лечение на рядка генетична болест – мускулна дистрофия, тип „бекер“. За лечението на Георги е необходима терапия със стволови клетки, която да се проведе в болница в Турция. За операцията са необходими 18 000 евро, а сумата е непосилна за семейството. Важно е да бъде събрана по-скоро, за да се осъществи лечението навреме.

---

Театралният й път започва, когато е на 5 години, на самодейна читалищна сцена. Още тогава разбира, че театърът ще стане неизменна част от живота й.

През годините е работила с Маргарита Таскова, Николай Георгиев, Петя Йосифова и Георги Арсов. Част е от Алма Алтер и е участвала в няколко театрални работилници и трупи.

Днес учи в Нов български университет в класа на проф. Възкресия Вихърова. Играе в представлението „Проблем“ по разказите на Чудомир, което е част от активния афиш на Университетския театър на НБУ, както и в театрална лаборатория по „Сцени от един семеен живот“ на Бергман.