Любовта е магия. Изящество и светлина. Тя есенцията на съществуването ни. Смисълът на дните ни. Онази частичка, която ни прави дори и по-добри. 

Любовта е онази магия, която ни дава криле. Тя е свещената светлина, която ни извисява. Само когато обичаме сме истински. Само тогава живеем пълноценно. Вдишваме смисъл. 

Понякога се страхуваме от любовта заради могъщата й сила. Страхуваме се да не допуснем някого до себе си, да го обикнем, а той да ни нарани. Но какво би бил животът без любов? Вероятно щеше да е изпълнен с мрак. Безнадеждност. Самота… И по-скоро не любовта е тази, която ранява, а липсата й. Не от любовта боли, а от неосъщественото очакване да я получим.  

Любовта окрилява. Носи щастие. Лекота. Тя идва с нежния повей на пролетния вятър и също като дърветата разцъфва. Слънцето й озарява душите през цялото лято. И не се тревожете, когато мине време и листенцата й започнат да сменят цвета си. Защото искрената и чиста любов топи всеки ледник. Тя винаги е готова за следващата среща с пролетта. 

Любовта вдъхва душа на всеки от нас. Във всичките й прекрасни измерения. Тя е сила и изящество. Най-чистата енергия в света. Да обичаш и да те обичат. Не е ли това най-красивото усещане? Затворете очи… Почувствайте енергията на любовта в себе си. Усетете онова красиво затоплящо чувство, което преминава през цялото ви тяло. Именно то ни кара да сме леки и волни. Помага ни да полетим. 

Любовта ни превръща в творци. Учи ни как да създаваме. Как да осъществим най-важния баланс – да обичаме себе си и в същото време да даваме любов на другите. Може би дори понякога да правим жертви и компромиси, но без това да ни наранява. А напротив – помага ни да израснем и в същото време да дарим светлина на любимия човек. 

Защото любовта не идва просто така. Тя се сътворява от искрени чувства и чистотата. И също както при изкуството, колкото повече усилия полагаме, толкова по-красива става тя. Толкова по-истинска. Когато се научим как да изпипваме всеки детайл – оживява. Огрява света с ярките си лъчи. Сърцата бият в нежна хармония. Изгревът ни прегръща в ангелска прегръдка.

Така любовта сътворява творци. Вдъхновява ни. Учи ни как да създаваме най-красивото изкуство на света – да обичаме с цялото си същество.