Затворете очи и си представете приказна вселена, в която играчките оживяват! Представете си танцуващи снежинки и царство от сладкиши! Чуйте коледния звън! Разходете се из алеите на това вълшебство. Усещате ли ароматните цветя, които са се впуснали в магията на валса? Това е царството, в което ни отвежда “Лешникотрошачката”. Една приказна магия, превърнала се в символ на Коледа.

Заедно с “Коледна песен” на Дикенс, “Лешникотрошачката и царят на мишките” на Хофман е сред най-разпознаваемите коледни истории. По нея е написан и едноименният балет на Чайковски, с хореографи Лев Иванов и Мариус Петипа.

“Лешникотрошачката” носи коледно настроение още с първата нота. Историята разказва за малката Клара, която получава лешникотрошачка под формата на войник – коледен подарък от кръстника ѝ Дроселмайер. Вечерта, когато всички заспиват, пред очите на момичето се случва истинска магия! Играчките оживяват и започват да танцуват. За нещастие се появява Кралят на мишките, който ги напада с войската си. На помощ идва лешникотрошачът. Той успява да ги победи и се превръща в принц. Действието се пренася навън, където снежинките танцуват. Клара и принцът попадат в приказно царство. Там се срещат със Захарната фея и обитателите на вълшебния свят.

В хореографията са преплетени дивертисменти, които представляват танци на различни култури и репрезентират характерно лакомство или напитка от съответната страна: „Испански танц“ (шоколад), „Арабски танц“ (кафе), „Китайски танц“ (чай), „Руски трепак“ (захарни пръчици), „Датски танц“ , още известен като „Танц на мирлитоните“ (марципан) и
„Танц на Майка Жигон и децата ѝ“. Диверсиментите са последвани от популярните „Валс на цветята“ и „Танц на Захарната фея“ – едни от най-емблематичните и обичани произведения и хореографии в “Лешникотрошачката”.

Историята на Хофман пренася всеки в онзи приказен свят, където играчките оживяват и магията съществува. Балетът на Чайковски сътворява именно това вълшебство на сцената. Още с първия тон, спектакълът гали сетивата ни. Помага ни да съпреживеем всяка секунда. Усещаме как красивите снежинки се завихрят около нас в магията на танца. Весели играчки ни хващат за ръка, за да танцуваме с тях. Храбри лешникотрошачи ни пазят и ни показват нови светове. Пътуваме из приказни страни. Преоткриваме коледната магия.

„Лешникотрошачката“ на Чайковски е вълшебството, без което празниците не биха били същите. Балетът носи усещане за хармония и ни дава нужната светлинка надежда, че всичко е възможно. Той може да ви върне коледния дух, дори и в най-меланхоличните мигове. С „Лешникотрошачката“ до нас се докосват и коледните ангели, които ни напомнят да вярваме. Да вярваме в доброто, в чудесата и в мечтите си!

Създаването на балета „Лешникотрошачката“:

След огромния успех на „Спящата красавица“, директорът на Имперските театри в Русия, възлага на Чайковски да напише балет в 2 действия. Така се ражда идеята за “Лешникотрошачката“. Премиерното представление е през декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург. Това е и последният балет, който Чайковски пише.

“Лешникотрошачката“ претърпява десетки редакции и работата по нея не е никак лека. Премиерата не се радва на желания успех и подлежи на доста критики (предимно заради второ действие, което се е смятало за неубедително). Самият Чайковски не успява да доживее успеха, който “Лешникотрошачката” достига в последствие. А днес – този балет пълни залите на стотици оперни салони по целия свят и е любим на малки и големи.