“Обичам те безкрайно много
Много те обичам, знаеш го
Това е свързване,
което разтапя кръвта във вените”

(худ.превод)

Така започва припевът на една от най-разпознаваемите песни на всички времена – „Caruso“, посветена на великия италиански тенор Енрико Карузо.

Написана е от Лучо Дала през 1986 година в морския град Соренто, Италия. По време на престоя си там, музикантът е случайно настанен в стаята, в която Карузо отсяда дни преди да почине. Собственикът на хотела разказва на Дала за оперния певец и за силната любов, която тенорът е изпитвал към съпругата си Дороти. Историята вдъхновява Дала и той създава песента. Макар и през годините името на Карузо да се свързва с десетки афери, Дороти е последната му любов и той прекарва с нея последните си дни.

Песента увековечава силата на любовта чрез музиката и записва имената на Карузо и Дала във времето и пространството. Историята на Карузо и Дороти през текста на Дала звучи чрез гласовете на велики изпълнители като Лучано Павароти, Лара Фабиан и Андреа Бочели.

Тази година на 2-ри август се навършиха 100 години от смъртта на Карузо. В негова памет New York City Opera създадоха документален филм с участието на съвременни артисти в областта на класическата музика, сред които и Пласидо Доминго.

Caruso е песен, която разказва за любовта и морето. За музиката и последните ноти на живота ни. За необятния свят, в който живеем и за края на пътя ни. Дори и в този край можем да видим красота, когато до нас са музиката и любимият човек.

_{Реклами:}