Зоната на комфорт е красиво място, но нищо ново не расте там. Тя е онова пространство в съзнанието ни, което ни кара да притихнем в спокойствие. Там сме щастливи, но не се развиваме. Стоим си на същото място. Не опитваме да преоткрием собствените си възможности. Не опитваме да станем по-добри.

Но как ще достигнем върха, ако не се катерим? Как ще осъществим целите си, ако не се борим за тях?

Днес все по-рядко поемаме рискове. Прегръщаме страховете си и ги oставяме да ни контролират. Измисляме си куп оправдания, за да си внушим, че новата ни идея всъщност не е толкова добра. Защо? Защото ни е страх да излезем от зоната си на комфорт.
Страх ни е от провал, а единственият сигурен провал е да не опитаме.

Днес, сред най-успелите хора са предприемачите. Целият им бизнес се гради на поемането на рискове. Но те сграбчват идеята и правят всичко възможно, за да я осъществят. В най-лошия случай, дори и да не успеят, печелят опит, чрез който да реализират останалите си идеи.

В природата ни е заложено да се развиваме. Да еволюираме. По този начин функционира и целият свят. Всичко е в непрестанно движение. Най-често, предизвикано от друга, външна сила. Според закона за запазване на инерцията на Нютон „Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние.“ Същото се отнася и до рутината ни. „Стои в покой“, а ние се блъскаме от едната стена на личните си граници до другата. Докато обстоятелствата не ни принудят да направим промяна.

Но защо толкова много се страхуваме от риска? Защо понякога жертваме мечтите си или цензурираме възможностите си? Мозъкът обича познатото. Навиците ни вкарват в рутина. Там мозъкът се чувства удобно. Когато решим да я променим дори и малко, той приема непознатото като потенциална опасност.

Според невроученият – д-р Джо Диспенза, 90% от мислите ни са същите като тези от предходния ден. Това води до еднакви чувства и действия ежедневно. Всяка наша мисъл предизвиква синтез на хормони. Тялото се пристрастява към тях. Докато не решим да разбием кръговрата. Тогава хормоните, които се синтезират са различни. Мозъкът обаче иска да получи онези, с които вече е свикнал. Това е и причината да изпитваме притеснение, а често и страхове от неизвестното.

Но единственият начин да научим нещо ново, е да направим нещо ново. Според Диспенза „За да постигнем много неща в живота, трябва сами да се принуждаваме да излезем извън зоната на комфорт.“ Няма как да израснем и да се развием, ако стоим на същото място и работим само с познатото. Наша е задачата да търсим. Да намираме. Да преоткриваме.

Проучвания показват, че са необходими 90 дена, за да стане определен навик устойчив. Вече променен, той се превръща в нова рутина. Така зоната на комфорт непрекъснато нараства. А нашата задача е, непрестанно да излизаме от нея.

В книгата си „Отвъд реда: Още 12 правила“, психологът Джордан Питърсън пише: „Кой си ти? И по-важното – кой можеше да бъдеш, ако беше всичко, което можеш да си?“

Следвайте мечтите си! Следвайте ги без спирачки! Дори и да ви се струват невъзможни – осмелете се да докажете на себе си, че невъзможното не съществува. Преборете страховете си. Излезте извън зоната си на комфорт. Оставете ново цвете да порасне в райската ви градина. Да я направи дори по-красива.

И не бързайте с мигновените резултати. Позволете си търпение. Позволете си смелост. Позволете си да осъществите мечтите си!