Красота. Изящество. Сърце и душа. Всичко това съчетава в картините си младата художничка Зорница Братанова. Изкуството е част от нея още от ранна детска възраст и тя живее чрез него и до днес.
Родена в града на липите – Стара Загора, изобразителното изкуство е най-голямата й страст още от началното училище. Но тя не прави първите си стъпки върху лист хартия, както повечето деца. Започва да рисува върху камъчета с водни бои. Така се запалва и искрицата, която озарява любовта й към изкуството. Първата й мечта като дете е да бъде моден дизайнер (заради майка й, която тогава работи в тази индустрия). По-късно иска да стане архитект, но решава да превърне страстта си в професия. Така записва бакалавърска степен по „Графичен дизайн“ в Нов Български Университет (НБУ). Остава в България, защото обича страната ни и иска да се развива тук, за да даде своя принос в сферата на изкуството и дизайна. Възползва се от предимството на социалните мрежи и си прави страници, в които споделя работата си.
В Зорница живее любовта към красотата и изяществото. Тях успява да намира навсякъде около себе си и това се вижда в творчеството й. Вдъхновението си черпи от природата, хората, музиката, филмовото изкуство, философията и от други творци.
Творчеството й съчетава абстрактното и сюрреалистичното изкуство. Рисува с маслени бои и акрил. Графиката също е предпочитана от нея. Когато рисува с бои, използва класическа техника с наслояване и понякога работи с шпатула. Предпочита ярки, пастелни цветове. Предимно синьо, лилаво, бяло и розово. Свързва ги с мистичното, духовното, с вътрешните усещания на хората. Характерни за картините на Зорница са тънкият и изящен рисунък, прецизност към детайла и гладка фактура. Фонът е изчистен – едноцветен или комбинация от цветове. Той подчертава главния образ, помага му да изпъкне. Използва и силен контраст за подсилване на емоцията.
Графика Зорница рисува при моментно избухване на вдъхновение, което веднага трябва да излее върху листа. През последните години се фокусира и върху картини със златно фолио. Те също се базират на контраста и придават акцент на творбата. Използва златото като метафора за божественото, светлината, блясъка, деня, огненото, безсмъртието и вечността.
Основен образ в творчеството й е жената. Художничката я вижда като вдъхновение. Споделя, че след като тя самата е представител на нежния пол, може да почувства как да пресъздаде палитрата от емоции, които една дама изпитва. За Зорница жената е символ на нежност и сила. Тя е носител на нов живот и на ново начало. Мистична и емоционална е в своята същност. А голото тяло е символ на разголването на душата и сетивността.
Друг главен образ са цветята. Те показват мимолетното в живота. Разцвета, увяхването, кръговрата, цикъла на вселената. Цветята са символ на природата. Тя сама по себе си е майка. Създателка и пазителка на живите същества. Хармония и красота.
Кръгът също е елемент, който често се среща в творчеството на Зорница. Тя го използва като символ на циклите в природата, вселената и живота.
Основни теми в картините на художничката са мистиката и езотериката. Двете според нея са свързани. Езотериката е същността на всеки един човек. Мистиката – несъзнаваното. Затова и в картините си съчетава езотериката, философията, божественото, природните закони и връзката, която тя вижда по между им. С тях се опитва да покаже както земния, така и невидимия свят, скрит от човешките очи.
С творчеството си, Зорница иска да помогне на хората да се замислят и да вникнат по-дълбоко в себе си. Според нея, докато човек гледа изкуство, вижда себе си. Преоткрива се в него. Изкуството е огледалото към душата на човек. Затова и мечтае картините й да докоснат хората. Да ги провокират да изпитат емоция. Иска и нейните картини да са огледало към душите на хората, които ги гледат. Да провокира мисъл в тях.
Една от най-големите й мечти е да отвори галерия, в която могат да се излагат картините на младите творци, за да им помогне да стартират кариерата си. Иска да направи възможно най-много хора щастливи, като достигне до тях и запали интереса им към изкуството. Надява се да даде максимума от това, което прави. Да запали вдъхновение, също както всеки човек, с когото се среща, докосва и вдъхновява нея самата.
“Къде отиваме, когато заспим?” е картина, която показва история с отворен край. Явни отговори няма. С това цели човек сам да вникне в себе си. Сам да достигне до отговорите. В “Къде отиваме, когато заспим?” виждаме, характерния за творчеството на Зорница, образ на голата жена. Тя е с гръб – лицето й не се вижда, защото в случая важен е пътят, по който е тръгнала. Художничката използва различни нюанси на синьо, с което ни препраща към необятното синьо море и дълбоките води, в които плуваме по време на пътя си. Нанесените бели линии около образа на жената, както и косата й, внасят движение в картината. Те, заедно със синия цвят, носят спокойствие, но и характерните за художничката мистика и загадъчност, които ни карат отново да си зададем въпроса “Къде отиваме, когато заспим?”.
„Вселената вътре в теб“ е вдъхновена от думите на Руми:. „Всичко във Вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.“ и от книгата на Херман Хесе – „Сидхарта“. И тук, както в “Къде отиваме, когато заспим?” е поставен въпросът за пътя. Картината репрезентира търсенето и постоянния път на човек към самия себе си. Търсенето на висшия аз, на вътрешните ценности. Как той е пътеводна звезда за душата. Картината сякаш е разделена на две. Горната част, която репрезентира небесното, необятното, но и бъдещето и непознатото. Затова и използваните цветове са по-тъмни. Там се намира и Буда – символът на мистичното и божественото, до което човек се стреми. Около образа му се вижда бялата, светла енергия, която излъчва и разпръска по света. Тя нежно се слива с облаците, върху които Буда стои. А те сякаш са границата между видимия и невидимия свят, като прикриват божественото от очите на хората. В долната част на картината виждаме как малко момиче бяга по син пясък. Образът й е значително по-малък, от този на Буда. Това напомня колко малък е човек в сравнение с всичко, което го заобикаля – както видимото, така и невидимото. Отново момичето е с гръб и бяга устремено по своя път. Няма напрежение или пришпорване в движението й. Напротив – излъчва спокойствие, целеустременост, но и лека несигурност към неизвестното. Връзката между видимия и невидимия свят е розовият фон по между им. Напомня на вярата и надеждата, които ни крепят, докато вървим по пътя си. Картината носи и усещането, че не всичко е видимо за очите ни. Че дори и когато не виждаме пътя, винаги има някой над нас, който ни напътства и води към правилната посока.
Последвайте Зорница в социалните мрежи:
Feathers of Art 