Книгите. Нашите пътеводни звезди. От тях се учим. Попадаме в нови светове. Преоткриваме се. Ставаме по-добри. Няма нищо по-хубаво от чувството да започнеш нова книга. Нежно я прелистваш. Потапяш се напълно в нея. Съпреживяваш всичко с главния герой. Изпитваш неговите чувства. Чуваш мислите му. Надникваш в сърцето му.

Често, когато започнем една книга тя ни грабва с първото изречение. Четем ред след ред, страница след страница, глава след глава. Неусетно стигаме до последната дума. Тук настъпва и тъгата, че историята е приключила. Че трябва да кажем “сбогом“ на любимите си герои. Иска ни се магията да продължи още и за по-дълго. Но как да постигнем това? Възможно ли е то изобщо?

А защо не си направим дневник на книгата? Мнозина споделят случилото им се през деня с листа хартия. Водят си дневник, в който описват всичко, което са изпитали. Това им помага в трудни моменти или увековечава щастието им дори повече. А когато след години се върнат към написаното, в тях започват да бушуват емоции. Смеят се на забавните редове. Отново преживяват щастливите мигове. Припомнят си трудностите, през които са преминали и как това им е помогнало да са по-добри днес.

Щом водим дневници за живота си в реалността – защо не попишем и за магичния свят, в който сме попаднали? Книгите са безсмъртни. Веднъж написани, те живеят вечно в съзнанията на читателите. Макар и историята да свършва, книгата не умира с нея. Докато четем, изпитвам най-различни емоции. Чувстваме сме се по хиляди начини. Често намираме отговорите на въпросите, които ни мъчат именно в книгите. А защо не споделим всичко това със стария си добър приятел – тефтера?

Да водиш дневник на книгата не е никак сложно. Може дори да се превърне в хоби на малки и големи. Всичко, което е необходимо е да вземеш тефтера и да започнеш да пишеш. Грабни перото и остави словото да се лее от душата ти. Напиши всичко. Кои са любимите ти герои и злодеите, които обичаш да мразиш. Къде се развива действието и защо според теб точно там. Сподели мислите си за сюжета. Предположенията си за развитието на действието по-нататък. Опиши как си се почувствал/а. Грейна ли широката усмивка на лицето ти? Смя ли се бурно на глас? Плака ли с горчиви сълзи? Биеше ли сърцето ти лудо и силно от страх, напрежение, а може би и от любов?

Опиши всяка емоция, преминала през тялото ти. Бъди искрен/а. Не си спестявай нищо. Така ще разкажеш за личния си прочит. Когато искаш отново да се върнеш към изпитаното от книгата, просто отвори дневника. Чети внимателно и изведнъж пак ще се пренесеш там – на това неземно място. Също така, когато след години решим отново да прочетем книгата, ще имаме възможност за сравнение. Ще видим какво е било различно този път. Какво ново сме или не сме усетили. Какво сме забелязали сега, а преди не. По същия начин ли препрочитаме книгата или този път гледаме през нова призма.

Дневникът на книгата ни свързва още повече с прочетеното. Материализираме собствените си чувства в думи. Обезсмъртяваме дори повече вечния живот на книгата.