Музика. Искуство. История. Настояще и бъдеще. Всичко това в едно съчетава романът „Революция“ на Дженифър Донъли.

Книгата разказва историята на тийнейджърката Анди. Тя няма най-лесните ученически години – заобиколена е от семейни проблеми, отхвърлят я в училище. Всичко около нея се разпада. Но момичето успява да намери спасение и утеха в едно единствено нещо. Музиката. Китарата ѝ се превръща в най-добрия й приятел. Единствената компания, в която иска да бъде. Но на таланта и музикалния ѝ гений, успяват да се насладят единствено пустите нощни улици на Бруклин.

„Изгубвам се в музиката. Аз съм музиката – нотите и рифовете, мелодията и хармонията. Боли, но съм щастлива, защото когато съм музиката, не съм себе си. Не съм тъжна. Не се страхувам. Не съм отчаяна. Не се чувствам виновна“

Но какво е успяло да промени живота й толкова драстично? Защо изпитва вина?
Завръзката на романа започва със заминаването на Анди за Париж – градът, близо до сърцето на Френската революция. Героинята е принудена да отиде там с баща си. В неволята си обаче, тя случайно намира дневника на Алекс – актриса на нейните години, живяла по времето на Френската революция. Там тя споделя трепетите и тревогите си. Мислите и чувствата си. Мечтае да е голяма актриса, но най-голямата и единствената сцена, на която може да играе в момента, са парижките улици. Въпреки това Алекс не се отказва и прави всичко, за да осъществи мечтите си. Макар и да изглеждат непостижими.
Докато чете дневника, Анди сякаш се пренася назад във времето и отива при Алекс. Сякаш са един и същи човек. Сякаш Алекс се е преродила в Анди. Историите им постепенно се преплитат. Сякаш преживяват всичко заедно. Мечти и тревоги. Успехи и провали. Щастие и неволя.

Двете истории живеят една чрез друга. Така романът на Дженифър Донъли разглежда 2 революции. Първата от тях е Френската през 1789 година. Показва как идея с цел промяна към по-добро може да прерасне в жестокост и липса на човечност. Какви са последствията от нея? И заслужава ли едно малко момче да срещне смъртта в затвора, на 10 години, заради грешките на семейството си?

Втората революция е вътрешната. Революцията в нас самите. Тази, която настъпва неусетно. Донъли разглежда промените в човешкия живот, които се случват неочаквано и бързо. Промени, които разрушават семейства. Съсипват животи. Пораждат ненужно чувство за вина. Събития, които преобръщат живота на 180 градуса и раняват душата. В подобни моменти изходите са само два.

Първият е да се поддадеш на отчаянието. Да се откажеш. Да изгубиш желанието за живот. Да повярваш, че щастието е загубено завинаги. А другият е да се бориш. Да не позволяваш на обстоятелствата да те сломят. Това е тайната за намиране на щастието в непрогледния черен мрак. Душевното прераждане. Революцията. Революцията, която ние самите извоюваме за себе си. Изправяме се лице в лице с препятствията. Борим се до последен дъх. Преоткриваме себе си. Изправяме се отново след борбата с мъката. Прераждаме се от пепелта чрез пламъците като птица феникс. Летим високо в небето. Разперваме страстно красивите си огнени криле. Превръщаме се в нова, по-добра и силна версия на себе си. И то благодарение на тъгата. Благодарение на революцията, която се е случила вътре в нас.

В „Революция“, Дженифър Донъли успява да преплете по елегантен начин история и фикция в едно. Изпълнена със загадки и мистерии, книгата държи читателя под напрежение и го кара да разсъждава от първата до последната дума. Кара го да се замисли за ежедневието, проблемите и начина, по който се справяме с тях. Романът „Революция“ грабва читателя от първата страница, за да го остави без дъх до самия край на историята. Така всеки от нас, изживява своята лична революция.