Мечтите. Това са мъничките светулки в съзнанието ни, които осмислят живота ни. Мечтите ни са също толкова живи, както и светулките, които ни носят светлина. Те са искрицата надежда в мрака.
Сега ще ви помоля да затворите очите си. Изчистете съзнанието си. А сега си помислите за най-съкровената си мечта. Да – точно онази, която ви се струва налудничава. Същата тази, която може би не смеете да споделите, защото не искате да слушате колко невъзможно е да я постигнете.

Е, аз съм тук, за да ви кажа обратното. Невъзможни правим мечтите си единствено ние самите. Ограничаваме съзнанието си. Поставяме си мисловни бариери. Страхуваме се от провала. И започваме да чакаме… Чакаме перфектния момент. Чакаме знак. Чакаме… чакаме… чакаме… Отлагаме от страх. Но именно така можем да пропуснем шанса си. Затова трябва да грабнем първата възможност, втора – не винаги има.

Възможността да осъществим мечтите си ни окрилява. Хванем ли я – политаме високо. Носим се из синьото небе мотивирани. Усещаме свободата на птиците. Преминаваме през бури. Но не даваме крилете си. Не даваме мечтите си.
Пропуснем ли възможността – можем да изгубим всичко. Направим ли го, сякаш сами се отричаме от крилете си. Защо да стоим и да гледаме как шансът ни се изплъзва? Защо да отлагаме да изпълним мечтите си, като можем да започнем сега?
Може би ни е страх от висотите? Страх ни е, че ще паднем. Но единственият сигурен провал е да пропуснем шанса. Ако се поддадем на страха, губим светлината. Оставаме в тунела, изпълнен с мрак и отчаяние.

Да – пътят не винаги ще е гладък. Ще е изпълнен с препятствия. Ще падаме. Но и отново ще ставаме. Ще изгряваме. Ще изпитаме крайните си предели. Може би трудностите ще започнат дори от самото начало. Но така ще станем по-силни. А когато достигнем върха, ще изпитаме мечтаното удовлетворение. Всичко, което сме искали, вече ще е честно извоювана реалност.
По пътя към мечтите няма време за колебания. Няма време за страх. Късметът може да не ни се усмихне отново. Съдбата ще ни подаде ръка единствено, ако сме смели. Тя не познава съмнението, а действията. Те доказват колко истински и силно искаме да осъществим целта. Защото, когато се стремим към мечтите си – нищо не може да ни спре. Няма сила, която да успее да ни повали.

Няма как да достигнем върха, ако изпуснем шанса. Няма как да успеем, ако не направим първата крачка. Възможностите са навсякъде около нас. Просто трябва да прегърнем шанса. Да се борим за мечтаното. Така ще достигнем висотите. Така ще осъществим мечтите си