„Черният лебед“ е психологически трилър, режисиран от Дарън Аронофски. В главните роли влизат Натали Портман (Нина), Венсан Касел (Тома), Мила Кунис (Лили) и Барбара Хърши (Ерика). В основата на сюжета е балетът на Чайковски – “Лебедово езеро”, с който предстои да се открие новият сезон на престижния „Нюйоркски балет“. Основният персонаж във филма – балерината Нина, се бори за главната роля на лебедовата кралица, което включва контрастните образи на Одета и Одилия – белият и черният лебед.

Нина получава ролята и е безупречна докато танцува чистия бял лебед. Но среща затруднение с мрачния черен. Той е много по-характерен за свободолюбивата Лили. Напрежението идва в повече на Нина. Все по-често започва да си причинява рани и да халюцинира. Дори си въобразява, че Лили иска да я измести и да й открадне ролята. Постепенно Нина се вманиачава и се губи в постановката. Започва да вижда живота си като този на Одета и среща същия край.

В сцената, в която забива стъкло в корема на Лили, Нина напълно губи себе си и открива тъмната си страна. Танцува безупречно хореографията на черния лебед. Става едно с образа. Сцената е снимана предимно от гледната точка на Нина – успяваме да почувстваме нейните емоции, докато танцува. По време на изпълнението, ръцете й се превръщат в криле. Или поне така се чувства Нина. Сякаш полита. Сякаш на сцената е истинският черен лебед. Нина вече е едно с лебедовата кралица. Съдбите им са преплетени. Към това отвежда и сцената в края на танца на Одилия. Нина стои в средата, прожекторите я осветяват и от двете й страни се появяват две напълно еднакви сенки – едната на белия лебед и другата на черния.

 Но Веднага след като слиза от сцената, Нина осъзнава, че сблъсъкът между нея и Лили е бил поредната халюцинация и че същност е забила стъкло в собствения си корем. Трябвало е да “убие” добрата си страна, за да излезе наяве мрачната. Когато Одета се хвърля от скала и умира, Нина пада на дюшек зад декорите и кървавата й рана се разкрива. В последните минути, преди да изгуби съзнание, чува само аплодисментите на публиката и поздравленията на Тома, вижда светлината на прожекторите и мисли за перфектно изиграната роля. Когато губи съзнание, екранът става бял и филмът свършва. Умира ли Нина или успяват да я спасят, остава неясно за зрителя. Краят е отворен.

Филмът засяга много и различни проблеми. Той е основно заснет през очите на Нина, което помага на зрителя да види вътрешния й свят. Още от самото начало, тя е погълната изцяло от балета. Готова е на всякакви жертви и компромиси, за да е перфектна. Това е и един от основните проблеми, които “Черният лебед“ разглежда. Трудностите по пътя към мечтите и жертвите, които трябва да направим, за да ги постигнем. След преминаването на всяко препятствие ще следва още едно – по-голямо и по-сложно. Съдбата винаги ще изпитва достатъчно силно и истински ли искаме да постигнем мечтата си. Филмът показва и каква е цената на перфекционизма. Как тя може да бъде пагубна, ако не сме готови да я платим. Финалът задава въпроса – заслужава ли си наистина да достигнем съвършенството, ако цената ще е същността ни.

Нина започва да живее живота на Одета още в началото на филма. Първата сцена показва как злият магьосник фон Ротбарт омагьосва Одета и я превръща в лебед. Това се случва в съня на Нина, в който тя играе белия лебед. Балетът е навлязъл до такава степен в подсъзнанието й че тя дори го сънува. Асоциира се с Одета и постепенно започва да живее живота й. Също като белия лебед, Нина е чиста и добра. Тя също е омагьосана – от силата на изкуството, а нейният „принц“, в когото е влюбена и в когото търси спасение е самата постановка „Лебедово езеро“. Но тази магия се превръща в истинско проклятие за Нина, защото я обсебва и погубва. Филмът започва със сцена от балета и завършва с такава. Започва с началото на живота на Одета и завършва с края му, както и с евентуалния край и на главната героиня. Така композиционната рамка се затваря.

Друга основна тема е тази за изкуството. То може да отключи непознати части от подсъзнанието и вътрешната същност на човек. Служи като огледало към скритото вътре в нас. Отключва сетивността ни и ни помага да открием себе си. Защото, за да се въплътиш напълно в един образ, трябва да потънеш и да се изгубиш в него. Да станете едно цяло. Но ако нямаш силата и волята, има опасност никога да не се върнеш. Да изгубиш и същността си.

Филмът препраща и към многото лица на изкуството и на човека. Дори и най-добрите и чисти хора, имат тъмна страна. Негативни черти и слабости, които са част от тях. Проблеми, с които се борят сами и за които никой не знае. А изкуството, може както да ни помогне да сме по-добри и да открием себе си, така и да ни погълне до такава степен, че да ни унищожи, ако не сме готови за него.

Израстването е още един основен проблем, разгледан във филма. Нина репрезентира невинността, чистотата и детското. Лесно се разстройва и трудно контролира емоциите си. Стаята й е обсипана с плюшени играчки, предимно носи бяло и бебешко розови – стаята й също е в тези цветове. Това са кинометафори, които препращат към наивността й и това, че светът й е все още розов. Но през целия филм се загатва, че дълбоко в нея се крият зрялата й и тъмната й страна. Това виждаме, когато краде, както и в сцените с тъмното й отражение.

От друга страна, Лили е нейната противоположност. Тя е много по-зряла. Приела е и негативните си черти като свои. Тя е като катализатор за метаморфозата на Нина. Трагичното при главната героиня настъпва, защото твърде дълго е потискала другата част от същността си. Промяната й е рязка, а не постепенна. Това предизвиква твърде много напрежение у балерината и тя губи контрол.

Не е случайно и че филмът се казва „Черният лебед“. А не “Лебедовата кралица“ или „Белият лебед“. Тук акцентът пада върху промяната, трудностите и израстването. Върху метаморфозата от чистота и непорочност към мрак.

„Черният лебед“ е филм, който разглежда човешката психика и живот на различни и дълбоки нива. Историята е пресъздадена успешно, благодарение на отличната работа по сценария, режисурата, актьорската игра, кинематографията и ефектите. Всяка една част е изпипана прецизно до последния детайл. Филмът определено разтърсва зрителя. Кара го да погледне по-надълбоко в себе си и остава в съзнанието му за дълго време.